Юрта използват номадите в Казахстан и Монголия. Да си номад означава да се движиш постоянно заедно със стадата си към неопасани пасища. Затова и самата юрта се поставя в самото пасище, недалеч от животните. Тъй като липсват дебели тухлени стени, звуците от околната природа влизат почти безпрепятствено и дават възможността на хората вътре да ги преживеят. Така например в моята юрта през пролетта се чуват песните на много пойни птички като славейчета, чичопейчета и много други; дори вечер още от пролетта се чуват и щурците. А песента на щурците, убеден съм, е най-доброто сънотворно, което човек може да изпие. Милиони години наред човеците са прекарвали нощите сред природата и са заспивали, щом се стъмни, с песента на щурците. Това се е предало в инстинктите и гените ни до съвременните поколения. Затова песента на щурците унася...унася...

Когато вали дъжд пък, можеш да чуеш всяка капчица как спира в покривалото, малко преди да падне на главата ти. Също много мек и приятен звук. Вероятно нашите далечни предци са го чували, когато е валял дъжд в джунглата, а те са покривали леговищата си с широки, месести листа, по които капките са чукали и се е стичала дъждовната вода. Звук от праисторията, на който човек може да се наслади истински в една юрта.